Благородната истина за пътя, който води до преустановяването на страданието

Двете крайности и Средния Път

Да се предаде на отдаването на Сетивното Удоволствие, на първичното, елементарното, вулгарното, нечестивото, неблаготворното; или да се отдаде на Себе-изтезанието, на болезненото, нечестивото, неблаготворното: и двете крайности Съвършено Просветления избягвал и намерил Средния Път, който прави човек да вижда и знае, който води до умиротворение, разграничаване, просветление, Нибана.     SS.LVI. 11 

ОСМОРНИЯТ ПЪТ

Това е Благородния Осморен Път, пътят, който води до преустановяване на страданието, а именно:

ІІІ. Мъдрост (Паня – Panna):

1. Правилно Разбиране (Самма-дитти – Samma-ditthi)

2. Правилна Мисъл (Самма санкапа – Samma-sankappa);

І. Морал (Сила – Sila):

3. Правилна Реч (Самма вача – Samma-vaca)

4. Правилно Действие (Самма камманта – Samma-kammanta)

5. Правилно Препитание (Самма аджива – Samma-ajiva)

ІІ. Концентрация (Самади – Samadhi):

6. Правилно Усилие (Самма вайама – Samma-vayama)

7.Правилна Осъзнатост (Самма-сати – Samma-sati)

8. Правилна Концентрация (Самма-самади – Samma-samadhi)

Това е Средния Път, който Съвършено Просветления открил, който прави човек да вижда и знае, който води до умиротворение, до разграничаване, до просветление, до Нибана.

Благородния Осморен Път (Ария-атангикамагга)

Фигуративният израз „Път” понякога погрешно се разбира като прилагане на отделните фактори по отделно, един след друг по реда, в който са дадени. В такъв случай Правилното Разбиране, т.е. пълното проникване за Истината, би трябвало да се осъществи първо, преди човек да мисли да развива Правилна Мисъл или да практикува Правилна Реч и т.н. Но в действителност трите фактора (3-5), които формират Морала (Сила), трябва първо те да се усъвършенстват; след това човек може да се отдаде на систематично трениране на ума с практикуване на другите три фактора (6-8), които формират Концентрацията (Самади); само след тази подготовка човешкият ум и характер ще са в състояние да достигнат до съвършенството на първите два фактора (1-2), които формират Мъдростта (Паня).

Но още от началото се изисква някакъв първоначален минимум на Правилно Разбиране, защото е необходимо известно разбиране на фактите за страданието, което да осигури убедителни причини и подтик за старателно практикуване на Пътя. Известно количество Правилно Разбиране е необходимо и в помощ на другите фактори по Пътя за интелигентно и ефективно изпълнение на техните индивидуални функции в общата задача за освобождението.

По тази причина и за да се наблегне на важността на този фактор, на Правилното Разбиране е отредено първо място в Благородни Осморен Път.

Това първоначално разбиране на Даммата постепенно трябва да се развива с помощта на другите фактори от Пътя, докато достигне до най-висшата яснота на Проникновение (випасана), която е непосредствено условие за влизане в Четирите Степени на Светостта и за постигане на Нибана.

Следователно Правилното Разбиране е начало и кулминация на Благородния Осморен Път.

Свободен от болка и изтезание е този път, свободен от стенания и страдание; той и съвършеният път.                                                                                                                  M. 139

Истина е, няма друг път като този за очистване на проникновението. Ако следвате този път, ще сложите край на страданието.                                                                                                 Dhp. 274-75

Но всеки трябва да се бори за себе си, Съвършените само са посочили пътя.        Dhp. 276

Надайте ухо тогава, защото Безсмъртието е намерено. Разкривам, излагам ви Истината. Както ви е разкривам, така действайте! И тази върховна цел на светия живот, заради която синове от добри семейства напускат домовете си, за да станат бездомни, нея съвсем не след дълго, още в този живот, ще познаете сами, ще осъществите и ще направите своя.                         M. 26

Из „Словото на Будата“, Нянатилока

НЕЩАТА, КАКВИТО СА
С Правилно Усилие може да има спокойно приемане на дадена ситуация, а не паника, която идва от мисълта, че от мен зависи да вкарам всички в правия път, да оправя нещата и да реша проблемите на всекиго. Правим каквото можем, но си даваме сметка, че не зависи от нас да направим и поправим всичко.
Имаше един период в Уат Па Понг, с Аджан Ча, когато виждах много неща, които не вървяха в манастира. Отидох при Аджан Ча и му казах: „Аджан Ча, тези неща не трябва да са така, трябва да направиш нещо.” Той ме погледна и каза: „О, колко страдаш, Сумейдо. Колко много страдаш. Но това ще се промени.” Аз си помислих: „Не го е грижа! Това е манастирът, на който е посветил живота си, а го оставя да се затрие!” Но той беше прав. С времето нещата започнаха да се променят и само поради факта, че ги търпяха, хората започнаха да виждат какво правят. Понякога трябва да оставим нещата да се затрият, за да могат хората да го видят и изпитат. Тогава вече можем да се учим как да не се затриваме.
Разбирате ли какво имам предвид? Понякога ситуациите в живота ни са просто такива. Човек нищо не може да направи и затова им позволяваме да са такива; дори да отиват на по-зле, ги оставяме да отидат на по-зле. Но това, което правим, не е фаталистично или негативно; то е вид търпение – да си готов да понесеш нещо; да му позволиш да се промени по естествен път, а не егоистично да се опитваш да поправиш всичко и да го почистиш от неприязън към бъркотии.
И тогава, когато хората ни натискат по уязвими места, ние не винаги се засягаме, обиждаме или разстройваме от нещата, които се случват, нито се потрисаме и съсипваме от това какво ни казват. Една моя позната има склонност да преувеличава всичко. Ако днес нещо се обърка, тя ще каже: „Аз съм напълно и абсолютно потресена!” – когато в действителност се е случил някакъв съвсем малък проблем. Умът й, обаче, до такава степен го преувеличава, че едно съвсем малко нещо може да съсипе целия й ден. Когато видим това, трябва да си дадем сметка, че има голям дисбаланс, защото малките неща не може да разтърсват човек до основи.
Осъзнах, че и аз лесно се обиждам и си дадох обет да не го правя. Бях забелязал колко лесно се засягам от малки неща, нарочни или не. Можем да видим колко е лесно да се почувстваме наранени, засегнати, обидени, разстроени или разтревожени – как нещо в нас винаги се опитва да е мило, но винаги се чувства малко обидено от това или наскърбено от онова.
С рефлексия можете да видите, че светът е просто такъв; той е едно чувствително място. Не винаги ще ви утеши и ще ви накара да се чувствате щастливи, сигурни и позитивни. Животът е пълен с неща, които могат да ни обидят, наранят, засегнат или разтърсят. Такъв е той – животът. Така е устроен. Ако някой говори с повишен тон, вие ще го почувствате. Но умът може да продължи нататък и да се засегне: „О, много ме заболя, когато тя се изказа така; това не беше приятен тон. Почувствах се много наранен. Аз никога и с нищо не съм я засягал.” Пролифериращият ум продължава в същия дух, нали? – вие сте разтърсени, наранени и засегнати! Но ако размислите, ще осъзнаете, че това е просто чувствителност.
Когато съзерцавате по този начин, това не е опит да не чувствате нищо. Когато някой ви говори с нелюбезен тон, не е като не изпитвате нищо. Не се опитвате да бъдете безчувствени. По-скоро се опитваме да не правим погрешна интерпретация, да не го приемаме на личностно ниво. Да имате балансирани емоции означава хората да ви казват оскърбителни неща и вие да ги понасяте. Вие имате баланса и емоционалната сила да не се обиждате, засягате и разтърсвате от това, което се случва в живота.
Ако вие сте някой, който винаги е нараняван или засяган от живота, винаги трява да бягате и да се криете или да си намерите група от раболепни подмазвачи, с които да живеете, хората, които да ви кават: „Чудесен си, Аджан Сумейдо!” „Наистина ли съм чудесен?” „Да.” „Просто така говорите, нали?” „Не, казвам го най-искрено и сърдечно.” „Онзи човек там не мисли, че съм чудесен.” „Той е глупав.” „И аз така си помислих.” – Това е като приказката за новите дрехи на царя, нали? Трябва да търсите специална среда, така че всичко да е утвърждаващо за вас – безопасно и в никакъв случай не застрашаващо.

ХАРМОНИЯ
Когато има Правилно Усилие, Правилна Осъзнатост и Правилна Концентрация, тогава човек е безстрашен. Има безстрашие, защото няма от какво да се страхува. Човек има смелостта да погледне нещата и да не ги разбира погрешно; човек има мъдростта да съзерцава и разглежда живот; човек има сигурността и увереността, силата на моралното посвещение и решимостта да прави добро и да се въздържа от зло с тяло и реч. По този начин всичко се държи и събира заедно като път за развитие. Това е съвършен път, защото всичко помага и подкрепя; тялото, емоционалната природа (чувствителността ) и интелигентността. Всичките са в съвършена хармония и се подкрепят взаимно.
Без тази хармония, инстинктивната ни природа може да се рее навсякъде. Ако нямаме морален ангажимент , инстинктите ни могат да вземат контрола. Например, ако просто следваме сексуалното желание без отношение към моралността, се оказваме уловени във всякакви неща, които водят до неприязън към себе си. Има изневери, безразборност, болести и разруха и объркване, които идват от отпускането на поводите на нашата инстинктивна природа от ограниченията на моралността.
Можем да използваме интелигентността си да мамим и лъжем, но когато имаме морална основа, сме водени от мъдрост и самади; те водят до емоционален баланс и емоционална сила. Но ние не използваме мъдростта, за да подтиснем чувствителността. Не доминираме над емоциите си с разсъждения и подтискане на емоционалната ни природа. Така правехме на Запад; използвахме рационалните мисли и идеи, за да доминираме и подтискаме емоциите си и съответно ставахме безчувствени към събитията, живота и себе си.
В практикуването на осъзнатост посредством медитацията випасана умът е напълно възприемчив и отворен и притежава тази пълнота и всеобхващащо качество. И понеже умът е отворен, той е и рефлективен. Когато се съсредоточите върху една точка, умът вече не е рефлективен – той е погълнат в качеството на обекта си. Рефлективната способност на ума идва от осъзнаването, от всеобхващането. Не филтрирате и не подбирате. Просто отбелязвате, че всичко, което се надига, отминава. Съзерцавате, че ако сте привързани към нещо, което се надига, то се преустановява. Преживявате факта, че дори то да е привлекателно, докато се надига, се променя с отминаването си. Тогава привлекателността му избледнява и трябва да намерим нещо друго, което да ни погълне.
Бидейки човеци, ние трябва да докосваме земята, трябва да приемем ограниченията на тази човешка форма и на този планетарен живот. Правейки това, изходът от страданието не минава през бягство от човешката опитност и живот във фините състояния на съзнанието, а през приемането на тоталността на всички човешки и Брама сфери посредством осъзнаване. По този начин Будата сочел към пълна реализация, а не към временно бягство чрез пречистване и красота. Това има предвид Будата, когато сочи пътя към Нибана.

ОСМОРНИЯТ ПЪТ КАТО РЕФЛЕКТИВНО УЧЕНИЕ
В този Осморен Път осемте елемента работят като осем крака, които ви поддържат. Те не са като: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 по линейна скала, по-скоро работят заедно. Не е като първо да развиете паня и след като имате паня, да развивате сила; и след като веднъж сте развили сила, тогава да имате самади. Ние така си го мислим, нали? „Трябва да имаш едното, после второто, после третото.” Като реално осъществяване, развиването на Осморния Път е опитност на мига, на всичко в едно. Всичките части работят като едно силно развитие; не е линеен процес – ние си мислим така, защото в ума ни може да протичат две или повече мисли едновременно.
Всичко, което казах за Осморния Път и Четирите Благородни Истини е само рефлексия, размисъл. За вас е важно да разберете какво правя, когато размишлявам, а не да се вкопчвате в нещата, които казвам. Това е процес на интегриране на Осморния Път в ума ви и използването му като рефлективно учение, за да осъзнаете какво е значението му. Не мислете, че го знаете само защото можете да кажете: „Самма дитти означава Правилно Разбиране. Самма санкапа означава Правилна Мисъл.” Това е интелектуално разбиране. Някой може да каже: „Не, аз мисля, че самма санкапа означава…” И вие отговоряте: „Не, в книгата пише, че е Правилна Мисъл. Погрешно си разбрал.” Това не е рефлексия.
Ние можем да преведем самма санкапа като Правилна Мисъл или Отношение, или Намерение; пробваме с различни думи. Можем да използваме тези способи за съзерцание, а не да мислим, че са абсолютно фиксирани и трябва да ги възприемем в ортодоксалната им форма, защото всяка вариация от точния превод е ерес! Понякога умовете ни мислят по този скован начин, но ние се опитваме да се издигнем над този начин на мислене като развиваме ум, който се движи, наблюдава, изследва, разглежда, чуди се и рефлектира.
Опитвам се да окуража всички вас да сте достатъчно смели мъдро да разглеждате как стоят нещата, а не да се оставяте някой да ви казва дали сте готови или не за просветление. Но всъщност будисткото учение е за просветление сега, а не за правене на нещо, за да станем просветлени. Идеята, че трябва да направите нещо, за да станете просветлени, може да дойде само от погрешно разбиране. Тогава просветлението е просто друго условие, зависещо от нещо друго – така че всъщност не е просветление. Само е схващане за просветление. Все едно, аз не говоря за някакво схващане или възприятие, а за будност по отношение на това как стоят нещата. Настоящият момент е това, което действително можем да наблюдаваме: утре все още не можем да го наблюдаваме, а вчера можем само да си го спомняме. Но будистката практика е много непосредствена спрямо тук и сега в разглеждането на това как стоят нещата.
Как правим това? Първо трябва да разгледаме съмненията и страховете си – защото ние ставаме толкова привързани към нашите виждания и мнения, че те ни отвеждат към съмнението относно това какво правим. Някой може да развие фалшива увереност, вярвайки, че е просветлен. Но вярата, че сте просветлени, както вярата, че не сте, са просто делюзии. Това, към което ви насочвам, е да сте просветлени, а не да вярвате, че сте. И за целта трябва да сме отворени към това как стоят нещата.
Започваме с онези неща, които се случват в момента – каквото е дишането на тялото ни. Какво общо има това с Истината, с просветлението? Дали наблюдаването на дишането ми означава, че съм просветлен? Но колкото повече мислите за това и се опитвате да го разберете какво е, толкова по-несигурни и колебливи започвате да се чувствате. Всичко, което можем да направим в тази конвенционална форма е да пуснем делюзията. Това е практиката на Четирите Благородни Истини и развиването на Осморния Път.
*******

ПРАВИЛНО УСИЛИЕ, ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ, ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Правилното Усилие, Правилното Внимание/Осъзнатост  и Правилната Концентрация се отнасят до духа ви, до сърцето. Когато мислим за духа, посочваме центъра на гърдите, сърцето. Имаме паня (главата), сила (тялото) и самади (сърцето). Можете да използвате собственото си тяло като своеобразна карта, символ на Осморния Път.  Тези трите са интегрирани, работят заедно за реализацията и се поддържат като триножник. Нито един не доминира над другия и не експлоатира, нито отхвърля нещо.

Те работят заедно: мъдростта от Правилното Разбиране и Правилното Намерение;  после моралът, който е Правилната Реч, Правилното Действие и Правилното Препитание; и Правилното Усилие, Правилната Осъзнатост и Правилната Концентрация – балансираният, спокоен ум, емоционалната ведрина. Ведрината е там, където емоциите са балансирани и се поддържат взаимно. Нямат пикове и спадове. Има едно чувство на блаженство,  на ведрина; има съвършена хармония между интелект, инстинкти и емоции. Те взаимно се подкрепят и си помагат.  Вече не са в конфликт, не ни вкарват в крайности и поради това започваме да изпитваме огромно спокойствие в ума си. Осморният Път носи едно чувство на лекота и безстрашие – чувство на спокойствие и емоционално равновесие. Изпитваме лекота, а не онова чувство на тревожност, онова напрежение и емоционален конфликт.

Има яснота, има умиротворение, неподвижност, знаене. Това прозрение за Осморния Път трябва да се развие; нарича се бавана. Използваме тази дума „бавана”, за да обозначим равитието.

АСПЕКТИ НА МЕДИТАЦИЯТА

Тази рефлективност на ума, или емоционален баланс, се развива като резултат на практикуването на концентрация и осъзната, или проникновена, медитация . Например, вие можете да експериментирате по време на ритрийт и да прекарате един час в медитация самата, като концентрирате ума си върху един обект, да кажем усещането за дишането. Непрекъснато го дръжте в съзнанието си, така че да има продължителност на присъствие в ума ви.

По този начин вие се насочвате към това, което става в тялото ви, а не бивате теглени навън към обектите на сетивата. Ако нямате никакво убежище вътре, непрекъснато „излизате” навън, погълнати от книги, храна и всякакви разсейвания. Но това непрестанно движение на ума е много изтощаващо. Вместо това практикуваме наблюдение на дишането- което означава, че трябва да се оттеглите или да не следвате тенденцията да намирате нещо извън себе си. Трябва да насочите вниманието си към дишането на собственото ви тяло и да съсредоточите ума си върху това усещане.  Отпускайки грубата форма, вие ставате самото усещане, самия знак. В каквото се вглъбите, това ставате за определен период от време. Когато действително се концентрирате, ставате самото това спокойно състояние. Станали сте спокойни. Това наричаме ставане. Медитацията самата е ставащ процес.

Но това спокойствие, ако го изследвате, ще видите, че не е удовлетворително спокойствие. В него липсва нещо, защото зависи от техника, от привързването и придържането към нещо, което все още има начало и край.  Каквото и да ставате, може да е само временно, защото ставането е променящо се нещо. Не е трайно състояние. Каквото и да станете, то ще отмине. Не е абсолютна реалност.  До каквито и висини да стигнете в концентрацията, тя винаги ще е неудовлетворително състояние. Медитацията самата ви отвежда до някои много извисени и сияни преживявания на ума – но всички те се преустановяват.

После, ако практикувате медитация випасана за още около час, като просто сте осъзнати, пускате (освобождавате) всичко и приемате несигурността, тишината и преустановяването на условията, резултатът ще е усещане за мир, а не за спокойствие.

И това умиротворение е съвършено. Завършено. Не е успокоението от самата, което има нещо несъвършено и неудовлетворително дори в най-добрия си вариант. Реализирането на преустановяването с развиването на това и с все по-задълбоченото му разбиране ви довежда до истинското умиротворяване, не-привързването, Нибана.

И така самата и випасана са двете подразделения в медитацията. Едното развива концентрирани състояния на ума върху изчистени обекти,  посредством които съзнанието ви става пречистено.  Но прекомерното пречистване,  блестящият интелект и усетът за красотата правят всичко грубо непоносимо поради привързването към това, което е изчистено. Хората, които са се посветили на изтънчването и пречистването, намират живота ужасно разстройващ и плашещ, когато не могат да поддържат такива високи стандарти.

РАЦИОНАЛНОСТ И ЕМОЦИЯ

Ако обичате рационалната мисъл и сте привързани към идеи и схващания, тогава имате склонността да презирате емоциите. Ще забележите тази тенденция, ако, когато започнете да изпитвате емоции, си казвате:  „Това ще го изключа. Не искам да изпитвам тези неща.” Вие не обичате да изпитвате нищо, защото влизате в едно опиянение от чистотата на интелигентността и удоволствието от рационалното мислене. Умът изпитва наслада от това да е логичен и в контрол, да намира смисъла. Всичко е толкова чисто, подредено и точно, като математика – а емоциите се разплискват навсякъде, нали? Те не са точни, не са подредени и лесно могат да излязат от контрол.

Емоционалната природа често е презряна. Ние се страхуваме от нея. Мъжете, например, често изпитват голям страх от емоциите, защото са ни възпитали да вярваме, че мъжете не плачат. Като малки момченца, поне моето поколение,  ни учеха, че момчетата не плачат и ние се стремяхме да достигнем стандарта за това какви се очаква да бъдат момчетата. Казваха ни: „ Ти си момче”  и ние се опитвахме да бъдем такива, каквито родителите ни казваха да сме. Обществените идеи се отразяват на умовете ни и затова намираме емоциите за излагащи. Тук, в Англия, хората по принцип считат емоциите за излагащи; ако станеш по-емоционален, се допуска, че си италианец или някаква друга националност.

Но ако сте много рационални и имате отговор за всичко, тогава не знаете какво да правите, когато хората станат емоционални.  Някой започва да плаче и вие си мислите: „Какво да правя сега?” Може би ще кажете: „Горе главата. Всичко е наред, скъпа. Всичко ще се оправи, няма за какво да плачеш.” Ако сте много привързани към рационалните мисли, ще се опитате да подходите с логика, но емоциите не откликват на логика. Често реагират на логика, но не й откликват. Емоцията е нещо много чувствително и действа по начин,  който не винаги схващаме. Ако никога не сме учили или опитали да разберем какво е чувството от живота, не сме се отворили и не сме допуснали да сме чувствителни, тогава емоционалните неща са много плашещи и смущаващи. Ние не знаем какво са те, защото сме отхвърлили тази част от себе си.

На 30-ия си рожден ден аз установих, че съм емоционално недоразвит човек. Това беше важен рожден ден за мен. Осъзнах, че съм напълно пораснал, зрял мъж – вече не се смятах за младеж, но емоционално, мисля, че през повечето време бях 6-годишен. Нямах особено развитие в тази сфера. Макар да запазвах излъчване и присъствие на зрял човек в обществото, не винаги се чувствах така. Все още имах много непреодолени чувства и страхове в ума си. Стана явно, че трябва да направя нещо по въпроса,  след като осъзнах нерадостната перспектива да изживея живота си на емоционалната възраст от 6 години.

Тук мнозина в нашето общество закъсват. Американското общество, например, не ви позволява да се развитате емоционално, да съзрявате. То изобщо не разбира тази нужда и съответно не осигурява такива преходи за мъжете. Обществото не предоставя такова въвеждане в зрелия свят; очаква се цял живот да сте незрели. Очаква се да действате зряло, но не се очаква да сте зрели. И като така, малцина души са зрели. Емоциите нито се разбират, нито се отработват – детинските тенденции само се потискат, а не се развиват в зрялост.

Това, което предлага медитацията, е шанс да съзреете в емоционален план. Съвършената емоционална зрялост са сама ваяма, сама сати и сама самади. Това е разсъждение; няма да го намерите в никоя книга – давам ви го за рефлексия. Идеалната емоционална зрялост включва Правилно Усилие, Правилно Внимание/Осъзнатост  и Правилна Концентрация. Тя присъства, когато човек не е уловен във флуктуации и превратности, когато има баланс и яснота, когато е възприемчив (отворен) и чувствителен.

ПРАВИЛНА РЕЧ, ПРАВИЛНО ДЕЙСТВИЕ, ПРАВИЛНО ПРЕПИТАНИЕ

Сила, моралният аспест на Осморния Път, се състои от Правилна Реч, Правилно Действие и Правилно Препитание, това означава да поемаме отговорност за думите си и да внимаваме какво правим с телата си. Когато съм осъзнат и внимавам, говоря по начин, който е подходящ за времето и мястото;  по същия начин действам или работя според времето и мястото.

Започваме да разбираме, че трябва да сме внимателни за това какво правим и казваме; иначе непрестанно се нараняваме. Ако направите или кажете неща, които са груби или жестоки, винаги има незабавен резултат. В миналото може и да ви се е разминавало, като сте се залъгвали, разсейвайки се с нещо друго, за да не мислите за това. За известно време можете да забравите всички неща, докато накрая те пак ви се върнат, но ако практикуваме сила, нещата веднага ни се връщат. Дори когато преувеличавам, нещо в мен казва: „Не бива да преувеличаваш, трябва повече да внимаваш.” Аз имах навика да преувеличавам – това е част от нашата култура; изглежда съвършено нормално. Но когато сте осъзнати, ефектът от най-малката лъжа или клюка е незабавен, защото сте напълно отворени, уязвими и чувствителни.  И тогава внимавате какво правите;  давате си сметка, че е важно да сте отговорни за това какво правите и казвате.

Импулсът да помогнете е веща дамма. Ако видите някой да пада на пода в несвяст, вещата дамма пронизва ума ви: „Помогни на този човек”  и вие отивате да му помогнете да се съвземе. Ако го правите с празен ум – не от някакво лично чувство за постигане, а само от състрадание и защото е правилно, това е просто веща дамма. Не е лична камма, не е ваша. Но ако го направите от желание да придобиете заслуги и да впечатлите другите хора  или защото човекът е богат и очаквате някаква награда за деянието си, тогава – макар че действието е вещо – вие правите лична връзка с него и това подсилва чувството на аз. Когато вършим добри дела от осъзнатост и мъдрост, а не от невежество, те са вещи дамми без лична камма.

Монашеският орден бил създаден от Будата, за могат мъже и жени да живеят безупречен живот, без никакви погрешки. Като бикху, вие живеете в цялостна система от обучителни предписания, които се наричат Патимока. Когато живеете под тази дисциплина, дори действията и речта ви да са необмислени, поне не оставят силни впечатления. Не можете да имате пари, така че не можете да идете някъде, освен ако не сте поканени. Безбрачни сте. След като живеете от подаяния, не убивате животни. Дори цветя и листа не повдигате, нито пък предприемате някакво действие, което би смутило естествения поток на живота, вие сте напълно безвредни.  В Тайланд дори си носим цедки за вода, за да филтрираме всяка жива твар във водата, като ларва на комар например. Напълно е забравено нарочно да се убиват живи същества.

Аз вече 25 години живея с това правило, така че не съм извършвал някакви тежки кармични действия. С тази дисцплина човек живее по много безвреден, много отговорен начин. Може би най-трудната част е с речта; речевите навици са сред най-трудните за отказване, но и те могат да имат подобрение. Чрез рефлексия и съзерцание човек започва да вижда колко неприятно е изричането на глупави неща или пък празното дърдорене без причина.

За миряните Правилното Препитание е нещо, което се развива, като опознаете намеренията си относно това, което правите. Можете да се опитате да избягвате умишленото нараняване на други създания или изкарването на прехраната по вреден и недобър начин. Можете да се опитате да избягвате и препитание, което може да е причина други хора да станат пристрастени към наркотици или алкохол или да е причина за застрашаване на екологичното равновесие на планената.

Така че тези трите – Правилно Действие, Правилна Реч и Правилно Препитание – следват от Правилно Разбиране или съвършеното знаене. Започваме да чувстваме, че искаме да живеем по начин, който е благословия за планетата или поне не й вреди.

Правилното Разбиране и Правилният Стремеж имат категорично влияние върху това, което правим и каздваме. И така, паня, или мъдростта,  води до сила: Правилна Реч, Правилно Действие и Правилно Препитание. Сила се отнася до речта и действията ни; със сила ние удържаме сексуалния порив или насилствената употреба на тялото – не го използваме за убиване или крадене. По този начин паня и сила работят заедно в съвършена хармония.

ПРАВИЛЕН СТРЕМЕЖ

Вторият елемент от Осморния път е сама санкапа. Понякога това се превежда като „Правилна Мисъл”, мислене по правилния начин. Но тук качеството е по-динамично – като „намерение”, „поведение” или „стремеж”. Аз предпочитам да използвам „стремеж” – дума, която е някак особено смислена за Осморния път – защото ние наистина се стремим.

Важно е да видим, че стремежът не е желание.  Думата „тана” на Пали означава желание, което идва от невежество, докато „санкапа” означава стремеж, който не идва от невежество. „Стремеж” може да ни се струва като някакво желание, защото на английски използваме думата „желание” за всичко от това естество – независимо дали е стремление или искане. Вие може да мислите, че стремежът е нещо като тана – искане да стана просветлен (бава тана) – но сама санкапа идва от Правилното Разбиране, от ясното виждане. Това не е искане за ставане на каквото и да е; не е желанието да стана просветлен човек. С Правилно Разбиране цялата тази илюзия и начин на мислене вече нямат логика.

Стремежът е чувство, намерение, поведение или движение вътре в нас. Духът ни се повдига, не потъва надолу – не е депресия! Когато има Правилно Разбиране, ние се стремим към истината, красотата и доброто. Сама дити и сама санкапа, Правилното Разбиране и Правилният Стремеж се наричат паня, или мъдрост, и те формират първата от трите секции в Осморния път.

Ние можем да разсъждаваме: Защо още се чувстваме недоволни, дори когато имаме най-доброто от всичко? Не сме напълно щастливи дори да имаме красива къща, кола, идеален брак, прекрасни, умни деца и всичко останало – и със сигурност не сме доволни, когато ги нямаме тези неща!… Ако ги нямаме, можем да мислим: „Ако имах най-доброто, щях да съм доволен.” Но няма да е така. Земята не е мястото за нашето доволство; и не се предполага да бъде.  Когато осъзнаем това, вече не очакваме задоволство от планетата Земя; не предявяваме това искане.

Докато не осъзнаем, че тази планета не може да задоволи всичките ни искания, все питаме: „Защо не можеш да ме задоволиш, Майко Земя?” Ние сме като малки деца, които сучат от майка си, непрестанно опитващи се да вземат всичко от нея и искащи тя винаги да ги храни и да ги прави доволни.

Ако бяхме доволни, нямаше да се чудим за нещата от живота. Но все пак признаваме, че под краката ни има нещо повече от земя; че над нас има нещо, което не разбираме напълно. Ние имаме способноста да умуваме върху живота, да разглеждаме неговия смисъл. Ако искате да узнаете смисъла на живота си, не може да сте задоволени откъм  материални богатства, удобство и сигурност.

И така, ние се стремим да узнаем истината. Вие може да си мислите, че това е някакво самонадеяно желание или стремление:  „За кого се мисля аз? Малкото ми старо аз се опитва да узнае истината за всичко.” Но стремежа го има. Защо ще го имаме, ако не е възможен? Разгледайте концепцията за абсолютната реалност. Абсолютната концепция е много изтънчена; идеята за Господ, за Безсмъртието или вечното, всъщност е много префинена мисъл. Ние се стремим да опознаем тази абсолютна реалност. Животинската ни страна не се стреми; тя не знае нищо за подобни стремления. Но у всеки от нас има една интуитивна интелигентност, която иска да знае. Тя винаги е с нас, но ние сме склонни да не я забелязваме. Не я разбираме. Склонни сме да я отхвърлим или да не й вярваме – особено съвременните материалисти. Те си мислят, че това е една фантазия и че не е реална.

Що се отнася до мен, аз бях много щастлив, когато осъзнах, че планетата не е моят истински дом. Винаги го бях подозирал. Спомням си как още като съвсем малко дете си мислех: „Моето място не е тук.” Никога не съм чувствал особена принадлежност към планетата Земя – още преди да стана монах, никога не съм мислел, че се вписвам в обществото. За някои хора това може да е просто невротичен проблем, но може да е нещо като интуиция, каквато децата често имат. Когато си невинен, съзнанието ти е много интуитивно. Съзнанието на едно дете е по-интиутивно свързано с мистериозните сили отколкото съзнанията на повечето възрастни. Като растем, ставаме обусловени да мислим по много установени начини и да имаме фиксирани идеи за това кое е реално и кое не.  Докато развиваме егото си, обществото ни диктува кое е реално и кое не, кое е редно и кое нередно, и ние започваме да интерпретираме света през тези фиксирани перцепции. Това, което ни се струва очарователно у децата, е, че те още не правят така, все още виждат света с интуитивния ум, който още не е условен.

Медитацията е начин за разусловяване на ума, което ни помага да оставим всички твърди становища и фиксирани идеи. Обичайно, каквото е реално се пропуска, докато на нереалното му отдаваме цялото си внимание. Това представлява невежеството (авиджа).

Разглеждането на нашия човешки стремеж ни свързва с нещо по-висше от животинското царство на планетата Земя. За мен тази връзка изглежда по-реална, отколкото идеята, че това е всичко, което е;  че като умрем, телата ни изгниват и няма нищо повече. Когато размишляваме за тази вселена, в която живеем, виждаме, че тя е много необятна, мистериозна и непонятна за нас. Но когато се доверим повече на интуитивния си ум, можем  да сме възприемчиви за неща, които сме забравили или за които не сме били отворени досега – отваряме се, когато се освободим (пуснем) от фиксираните, условни реакции.

Ние може да имаме фиксираната идея, че сме индивидуалност, че сме мъж или жена, че сме англичани или американци. Тези неща може да са много реални за нас и можем дълбоко да се разстройваме и гневим за тях. Дори сме готови да се избием едни други заради тези условени гледни точки, които поддържаме и на които вярваме, и никога не сме оспорвали. Без Правилен Стремеж и Правилно Разбиране, без паня, ние никога не виждаме истинската природа на тези наши позиции.

Аджан Сумейдо

ЧЕТВЪРТАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА

Каква е Благородната Истина за Пътя, водещ към Преустановяването на страданието? Това е Благородният Осморен Път, който е: Правилно Виждане, Правилно Намерение, Правилна Реч, Правилно Действие, Правилно Препитание, Правилно Усилие, Правилно Внимание и Правилна Концентрация.
Това е тази Благородна Истина за Пътя, който води до Преустановяване на страданието: такова беше видението, прозрението, мъдростта, познанието и светлината, дето се надигнаха у мен относно неща, нечувани досега…
Тази Благородна Истина трябва да се проникне чрез култивиране на Пътя…
Тази Благородна Истина е проникната чрез култивиране на Пътя: такова беше видението, прозрението, мъдростта, познанието и светлината, дето се надигнаха у мен относно неща, нечувани досега.
[Самюта Никая LVІ, 11]

Четвъртата Благородна Истина, като първите три, има три аспекта. Първият аспект е: Има Осморен Път, атангика мага – пътят на спасение от страданието. Нарича се още ария мага, Арийския, или Благороден Път. Вторият аспект е: Този път трябва да бъде развит. Окончателното прозрение за архатството е: Тази път е напълно развит.

Осморният Път е представен в поредица: започва с Правилно (или съвършено) Разбиране, сама дити, отива в Правилно (или съвършено) Намерение или Стремеж, сама санкапа; тези първи два елемента от пътя са групирани заедно като Мъдрост (паня). От паня протича Морално задължение (сила); това покрива Правилна Реч, Правилно Действие и Правилно Препитание – познати също като съвършена реч, съвършено действие и съвършено препитание, сама вака, сама камманта и сама аджива. После имаме Правилно Усилие, Правилно Внимание и Правилна Концентрация, сама ваяма, сама сати и сама самади, които естествено произтичат от сила. Последните три осигуряват емоционалния баланс. Те касаят сърцето – сърцето, което е освободено от себепредставата и егоизма. С Правилно Усилие, Правилно Внимание и Правилна Концентрация сърцето е чисто, свободно от зарази и замърсявания. Когато сърцето е чисто, умът е в покой. Мъдростта (паня), или Правилното Разбира и Правилния Стремеж идват от чисто сърце. Това ни връща там, откъдето започнахме.

Тези, съответно, са елементите на Осморния Път, групирани в три секции:

1. Мъдрост (паня)
Правилно Разбиране (сама дити)
Правилен Стремеж (сама санкапа)

2. Морал (сила)
Правилна Реч (сама васа)
Правилно Действие (сама камманта)
Правилно Препитание (сама аджива)

3. Концентрация (самади)
Правилно Усилие (сама ваяма)
Правилно Внимание (сама сати)
Правилна Концентрация (сама самади)

Това, че ги подреждаме в някакъв порядък не означава, че те се случват линейно, едно след друго – те възникват заедно. Ние може да говорим за Осморния Път и да казваме „Първо имаш Правилно Разбиране, после Правилен Стремеж, после…” Но всъщност представени така те просто ни учат да разглеждаме важността от поемането на отговорност за това какво казваме и правим в живота си.

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ

Първият елемент от Осморния Път е Правилното Разбиране, което се надига от прозренията в първите три Благородни Истини. Ако имате тези прозрения, тогава има съвършено разбиране на Дамма – разбирането, че: „Всичко, което е обект на възникване, е обект на отминаване.” Толкова е просто. Не е нужно да отделяте много време в четене на „Всичко, което е обект на възникване, е обект на отминаване”, за да разберете думите, но отнема доста време за повечето от нас действително да знаем какво означава това по един проникновен начин, а не посредством мозъка ни.
Ако използваме съвременния разговорен английски, прозрението е познание изпод лъжичката – то не идва от идеи. Вече не е „Аз мисля, че знам” или „О, да, това изглежда смислено, разумно нещо. Съгласен съм. Харесва ми тази мисъл.” Този тип мислене още идва от мозъка, докато прозрението като познание е проникновено. То просто се знае и съмнението вече не е проблем.
Това дълбоко разбиране идва от предишните девет прозрения. Съответно има последователност, която води до Правилното Разбиране на нещата такива, каквито са, а именно: Всичко, което е обект на възникването, е обект на отминаване и е без-азово. С Правилното Разбиране вие сте се отказали от илюзията за аз, който е свързан със смъртни условия. Още има тяло, още има чувства и мисли, но те са просто това, което са – вече го няма вярването, че вие сте вашето тяло или чувства, или мисли. Ударението е върху „Нещата са такива, каквито са.” Ние не се опитваме да кажем, че нещата не са нищо или че не са това, което са. Те са точно това, което са, и нищо повече. Но когато сме невежи, когато не сме разбрали тези истини, сме склонни да мислим, че нещата са повече от това, което са. Вярваме всякакви неща и създаваме всякакви проблеми около условията, които преживяваме.
Толкова човешка мъка и отчаяние идват от добавената екстра, породена от невежеството към момента. Тъжно е да осъзнаем как нещастието и мъката, и отчаянието на човечеството се базират на делюзия; отчаянието е празно и безсмислено. Когато видите това, започвате да изпитвате безкрайно състрадание към всички същества. Как можете да мразите някого или да му се сърдите, или да заклеймявате някого, който е уловен в този възел на невежеството? Всички са повлияни да вършат нещата, които вършат, от погрешните си представи.

***

Когато медитираме, изпитваме някакво спокойствие, степен на затишие, в която умът се е забавил. Когато гледаме нещо, като цвете, със спокоен ум, го виждаме такова, каквото е. Когато няма вкопчване – нищо, към което да се целим или да отхвърляме, тогава това, което виждаме, чуваме или изпитваме чрез сетивата е красиво, действително красиво. Не го критикуваме, не сравняваме, не се опитваме да го обсебим или притежаваме; намираме наслада и радост в красотата наоколо, защото не е нужно да правим каквото и да е с нея. Тя е точно това, което е.
Красотата ни напомня за чистота, истина и абсолютна красота. Не трябва да я виждаме като съблазън, дошла да ни заблуждава: „Тези цветя са тук само за да ме привличат, за да бъда заблуден от тях.” – това е отношението на стар, медитиращ сърдитко! Когато гледаме представител на другия пол с чисто сърце, ние оценяваме красотата без желанието за някакъв контакт или притежание. Можем да се насладим на красотата на други хора, и мъже, и жени, когато няма егоистичен интерес или желание. Има честност; нещата са такива, каквито са. Това имаме предвид, когато говорим за освобождение, или вимути на пали. Ние сме освободени от онези връзки, които изкривяват и развалят красотата наоколо, като телата, които имаме. Но умовете ни могат да станат така изкривени и негативни, и подтиснати, и обсебени, че вече не ги виждаме такива, каквито са. Ако нямаме Правилно Разбиране, виждаме всичко през все по-дебели филтри и воали.
Правилното Разбиране се развива чрез наблюдение, като използваме учението на Будата. Даммасакаппаваттана Сутта е много интересно учение за обследване и препратка за размисъл. Можем да използваме и други сути от Типитака, като тези, които се занимават с патичасамупада (обусловеното възникване). Това е блестящо учение за рефлексия. Ако вниквате в такива учения, можете ясно да видите разликата между начина, по който стоят нещата като Дамма и точката, в която сме склонни да създадем делюзия за тяхната същност. Затова е необходимо да установим пълна съзнателна яснота за нещата, такива, каквито са. Ако има познание за Четирите Благородни Истини, има и Дамма.
С Правилно Разбиране, всичко се вижда като Дамма; например: ние седим тук… Това е Дамма. Не мислим за това тяло и ум като за личност с всичките й гледни точки и мнения и всички обусловени мисли и реакции, които сме добили с невежеството. Разглеждаме този момент сега като: „Така стоят нещата. Това е Дамма.” Въвеждаме в ума си разбирането, че тази физическа формация е просто Дамма. Не е аз; не е лична.
Освен това, виждаме чувствителността на тази физическа формация като Дамма, а не я приемаме лично: „Аз съм чувствителен” или „Аз не съм чувствителен”, „Ти не си чувствителен към мен. Кой е най-чувствителен?”… „Защо изпитваме болка? Защо Бог създаде болката? Защо не създаде само удоволствие? Защото има толкова нещастие и страдание по света? Не е честно. Хората умират и ние трябва да се разделяме с хората, които обичаме; мъката е ужасна.”
В това няма Дамма, нали? Всичко е себепредстава: „Горкият аз. Не ми харесва това. Не искам да е така. Искам сигурност, щастие, удоволствие и най-хубавото от всичко. Не е честно, че родителите ми не са били араханти (архати), когато съм дошъл на този свят. Не е честно, че никога не избират арахант за премиер на Англия. Ако всичко беше честно, щяха да избират само араханти за премиери!”
Опитвам се да докарам това чувство на „Не е редно, не е честно” до абсурд, за да посоча как очакваме Господ да създаде всичко за нас и да ни направи щастливи и защитени. Хората често си мислят това, дори и да не го казват. Но когато разглеждаме в рефлексия, виждаме: „Така стоят нещата. Болката е ето това, а ето какво е да изпитваш удоволствие. Съзнанието е това. Ние чувстваме. Дишаме. Стремим се.
Когато разглеждаме в рефлексия, съзерцаваме собствената си човещина, такава, каквато е. Вече не я свеждаме до личностно ниво, нито обвиняваме някой, защото нещата не са точно така, както ни харесва или ни се иска. Така стоят нещата и ние сме такива, каквито сме. Може да се питате защо не може да сме съвсем еднакви – със същия гняв, същата алчност и същото невежество; без всичките вариации и изменения. И макар да можете да проследите човешкия опит до основните неща, всеки от нас има своята собствена камма – нашите лични обсесии и наклонности, които винаги са различни в качествено и количествено отношение от тези на някой друг.
Защо не можем всички да сме абсолютно равни, да имаме еднакви неща и да изглеждаме еднакво – едно андрогенно същество? В такъв свят нищо няма да е нечестно, няма да се позволени различията, всичко ще е абсолютно идеално и няма да има възможност за неравенство. Но както познаваме Даммата, виждаме, че в сферата на условностите няма две неща еднакви. Всички са съвсем различни, безкрайно разнообразни и променящи се и колкото се опитваме да приспособим условията към идеите си, толкова повече се разстройваме. Опитваме се да се създаваме едни други, както и общество, което да пасва на идеите ни как трябва да стоят нещата, но винаги се оказваме разстроени. С рефлексия, разбираме: „Така стоят нещата.”, така трябва да бъдат нещата – могат да са само по този начин.
Това не е фаталистична или негативна рефлексия. Не е отношение на: „Така стоят нещата и ти нищо не можеш да направиш.” Това е много позитивен отговор на приемане на потока на живота, такъв, какъвто е. Дори да не е какъвто го искаме, можем да го приемем и да се учим от него.

****

Ние сме съзнателни, интелигентни същества със съхраняваща памет. Имаме език. През изминалите няколко хиляди години сме развили разсъдък, логика и разграничителна интелигентност. Остава да открием как да използваме този капацитет като инструмент за реализирането на Дамма, а не за лични придобивки или лични проблеми. Хора, които развиват разграничителната си интелигентност, накрая често я обръщат срещу себе си; стават много самокритични и дори започват да се мразят. Това е така, защото разграничителните ни способности са склонни да се фокусират върху това какво не е наред. Това представлява разграничаването: виждаме как това е различно от онова. Но какво правите със себе си, докъде стигате? Оказвате се с цял списък от недостатъци и грешки, които ви изкарват абсолютно безнадеждни.
Когато развиваме Правилно Разбиране, използваме нашата интелигентност за рефлексия и съзерцание на нещата. Освен това използваме съзнателност и мъдрост в едно. Вече използваме нашата способност да разграничаваме, но с мъдрост (виджа), а не с невежество (авиджа). Това учение за Четирите Благородни Истини го има, за да ви помогне да използвате интелигентността си – способността да съзерцавате, отразявате и разсъждавате – по един мъдър начин, а не в саморазрушителен, алчен или изпълнен с омраза режим.