Първата Благородна Истина със своите три аспекта е: „Има страдание, дукка. Дукка трябва да бъде разбрана. Дукка е разбрана.”
Това е много практично учение, защото е изразено в проста формула, която лесно се помни и е приложима за всичко, което можете да изпитате или помислите относно минало, настояще или бъдеще.

Страданието или дукка е общата спойка, която всички споделяме. Всеки навсякъде страда. Човешките същества са страдали в миналото, в древна Индия; страдат в съвременна Великобритания и в бъдеще пак ще страдат… Какво е общото между нас и кралица Елизабет? Страданието. А с проститутката на Чарниг Крос какво ни обединява? Страданието. То включва всички нива – от най-привилегированите човешки същества до най-отчаяните и онеправданите и всички между тях. Всеки навсякъде страда. Това е връзка помежду ни, нещо, което всички разбираме.
Когато говорим за нашето човешко страдание, това изважда нашите състрадателни нагласи. Но когато говорим за нашето мнение, за това какво аз мисля и какво вие мислите за политиката и религията, тогава можем да стигнем до войни.

Спомням си, че гледах един филм в Лондон, преди 10 години. Той се опитваше да представи руснаците като човешки същества – майки с бебета, бащи, които водят децата си на пикник… По това време това представяне на руския народ беше необичайно, защото основната пропаганда на Запада ги изкарваше титанични чудовища или хладнокръвни, влечугоподобни хора – никой не ги беше възприемал като човешки същества. Ако искате да убивате хора, трябва да ги изкарате такива; не можете спокойно да убиете някого, ако осъзнавате, че и той страда като вас. Трябва да го мислите за безсърдечен, аморален, безполезен и лош и че е по-добре да се отървем от него. Трябва да го мислите за зъл и че е добре да се отървем от злото. С това отношение, човек може да се чувства оправдан като пуска бомби или стреля с картечница. Но ако имаме предвид нашата обща спойка на страдание, това ни прави крайно неспособни на подобни неща.
Първата Благородна Истина не е мрачно метафизично твърдение, което гласи, че всичко е страдание. Забележете, че има разлика между метафизична доктрина, в която изказвате твърдение за Абсолюта и една Благородна Истина, която е разсъждение. Благородната Истина е истина, върху която се разсъждава. Не е абсолютна. Не е Абсолюта. Тук хората на Запад се объркват, защото тълкуват тази Благородна Истина като метафизична истина на будизма – а тя никога не била такава.
Можете да видите, че Първата Благородна Истина не е абсолютно твърдение, защото имаме Четвъртата Благородна Истина, която е пътят на не-страдание. Не можеш да имаш абсолютно страдание и после да имаш изход от него, нали? Няма логика. И въпреки това има хора, които се позовават на Първата Благородна Истина и казват, че Буда е учил, че всичко е страдание.
Думата дукка на Пали означава „неспособен да задоволи” или „неспособен да понесе или издържи каквото и да е.”: вечнопроменящ се, неспособен истински да ни изпълни или направи щастливи. Чувственият свят е такъв, една вибрация в природата. Всъщност щеше да е ужасно, ако намирахме удовлетворение в сензорния свят, защото тогава нямаше да търсим отвъд него; щяхме да си седим вързани за него. Все едно, като се пробудим за тази дукка, започваме да намираме изход, така че да не сме непрекъснато в капана на сензорното съзнание.

Четирите Благородни Истини са: има страдание; има причина или произход на страданието; има преустановяванена страданието; и има път за излизане от страданието, който е Осморния Път. Всяка от тези Истини има три аспекта, така че общо правят дванадесет прозрения. В Теравада, арахант, достигналият съвършенство, е този, който ясно е видял Четирите Благородни Истини с техните три аспекта и 12 прозрения. „Арахант” означава човешко същество, което разбира истината; прилага се основно за учението на Четирите Благородни Истини.

За Първата Благородна Истина, „Има страдание” е първото прозрение. Какво е това прозрение? Не е нужно да го превръщаме в нищо помпозно. Просто е приемане на факта: „Има страдание.” Това е основно прозрение. Невежият човек казва: „Аз страдам. Не искам да страдам. Медитирам и ходя на семинари, за да се отърва от страданието, но още страдам, а не искам… Как да се отърва от страданието? Какво мога да направя?” Но това не е Първата Благородна Истина. Тя не е „Аз страдам и искам това да спре.” Прозрението е „Има страдание.”.

Наблюдавате болката или терзанието не от перспективата „Това е мое”, а като отразяване – „Има го това страдание, тази дукка.” То идва от рефлектиращата позиция на „Буда, който наблюдава Дамма.” Прозрението е просто установяване, че има страдание без то да става лично. Това установяване е едно важно прозрение – да наблюдавате менталното терзание или физическата болка и да ги виждате като дукка, а не като лично нещастие – просто да ги възприемате като дукка и да не реагирате по обичаен начин.

Второто прозрение на Първата Благородна Истина е: „Страданието трябва да бъде разбрано.” Второто прозрение или аспект на всяка една от Благородните Истини съдържа думата „трябва”: „Трябва да бъде разбрано.” Второто прозрение тогава е, че дукка трябва да бъде разбрана. Човек трябва да разбере дукка, а не просто да се опитва да се отърве от нея.

На Пали „разбиране” означава приемане на страданието, а не реагиране. При всяка форма на страдание – физическа или ментална – обикновено ние просто реагираме, но с разбирането можем да наблюдаваме страданието, наистина да го приемем и обгърнем. Това е вторият аспект – „Трябва да разберем страданието.”

Третият аспект на първата Благородна Истина е „Страданието е разбрано.” Когато сте практикували със страданието – наблюдавали сте го, приемали сте го, опознали сте го и сте го оставили да бъде такова каквото е – тогава идва третият аспект „Страданието е разбрано”, или „Дукка е разбрана.”

Това е моделът за трите аспекта на всяка Благородна Истина. Имаме твърдението, после предписанието и после резултатът от практикуването. Това може да се види с Пали термини – париатти, патипатти и пативеда. Париатти е теорията или твърдението, „Има страдание.” Патипатти е практиката – действителното приложение; и пативеда е резултатът от тази практика. Това наричаме рефлективен модел – развивате ума си в много рефлективна посока. Буда-умът е е рефлективен ум, който знае нещата такива, каквито са.

Ние използваме тези Четири Благородни Истини за нашето развитие. Прилагаме ги за обичайните неща в нашия живот, за обичайните привързаности и обсесии на ума. С тези истини можем да изследваме привързаностите, за да стигнем до прозренията. Чрез Третата Благородна Истина можем да постигнем спиране, край на страданието и да практикуваме Осемкратния Път, докато стигнем до разбиране. Когато Осемкратния път е напълно развит, човек става арахант. Макар да звучи сложно – четири истини, три аспекта, дванадесет прозрения – всъщност е съвсем просто. Това е инструмент, който ни помага да разберем страданието и не-страданието.

В будисткия свят вече няма много будисти, които практикуват Четирите Благородни Истини. Дори в Тайланд. Хората казват: „О, да, Четирите Благородни Истини – това е за начинаещи.” И може да използват всякакви випассана техники, и да се вманиачат по 16-те фази, преди да стигнат до Благородните Истини. За мен е много плашещо, че в будисткия свят това действително проникновено учение се отхвърля като примитивен будизъм: „Това е за малки деца, за начинаещи. Курсът за напреднали е…” Хорат асе хвърлят в сложни теории и идеи, забравяйки най-проникновеното учение.

Четирите Благородни Истини са размисъл за цял живот. Не е въпрос да постигнете Четирите Благородни Истини, трите аспекта и 12-те фази и да станете арахант за един семинар – и после да минете на нещо за напреднали. Четирите Благородни Истини не са така лесни. Те изискват непрекъснато отношение на бдителност и осигуряват контекст за едно доживотно изследване.

Из „Четирите Благородни Истини“, Ajahn Sumedho