Npalmalevel

МАХАСАТИПАТАНА СУТТА

Голямата проповед за Основите  на Осъзнатостта

Така чух. По едно време Благословения бил отседнал в Куру, в Каммасадамма, тържищния град на народа на Куру. Там Благословения се обърнал към монасите: „Монаси.” И те му отвърнали: „Баданте (Почитаеми).” И Благословения рекъл следното:

„Това е единственият път, монаси, за пречистване на съществата, за преодоляване на тъгата и воплите, за изчезването на болките и скръбта, за достигането на Благородния път, за осъществяването на Нибана и той е Четирите Основи на Осъзнатостта. Кои са четирите?

Тук (в това учение), монаси, монахът живее в съзерцание на тялото в тялото жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света;

Той живее в съзерцание на чувството в чувствата, жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света;

Той живее в съзерцание на съзнанието в съзнанието, жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света;

Той живее в съзерцание на менталните обекти (даммите) в менталните обекти, жарко, с ясно разбиране и осъзнато, преодолявайки алчността и мъката в света.

І  Съзерцаване на тялото (Каянапусана)

  1. Осъзнатост на дишането

И как живее монахът, съзерцавайки тялото в тялото?

Тук, монаси, монахът, който е отишъл в гората, край дънера на дърво или на празно място,  сяда, и кръстосал крака и изправил тяло, установява осъзнатост пред себе си.

Осъзнато вдишва и осъзнато издишва.

Вдишвайки дълбоко, той знае: „Вдишвам дълбоко.”

Издишвайки дълбоко, той знае: „Издишвам дълбоко.”

Вдишвайки плитко, той знае: „Вдишвам плитко.”

Издишайки плитко, той знае: „Издишвам плитко.”

Обучава се така:

„Ще вдишам, усещайки цялото дихание.”

„Ще издишам, усещайки цялото дихание.”

„Ще вдишам, успокоявайки телесната формация (на вдишването).”

„Ще издишам, успокоявайки телесната функция (на вдишването).”

Както, о, монаси, опитният стругар или неговият чирак,

когато прави дълбок разрез, знае, че прави дълбок разрез,

или когато прави плитък разрез, знае, че прави плитък разрез,

така, о, монаси, и монахът,

когато вдишва дълбоко, знае: „Вдишвам дълбоко.”

Или когато издишва дълбоко, знае: „Издишвам дълбоко.”

Или когато вдишва плитко, знае: „Вдишвам плитко.”

Или когато издишва плитко, знае: „Издишвам плитко.”

Обучава се така:

„Ще вдишам, усещайки цялото тяло.”

„Ще издишам, усещайки цялото тяло.”

„Ще вдишам, успокоявайки телесната функция (на дишането).”

„Ще издишам, успокоявайки телесната функция (на дишането).”

Випасана/

Проникновение

Така той пребивава, съзерцавайки тялото в тялото вътрешно.

Или пребивава, съзерцавайки тялото в тялото външно.

Или пребивава, съзерцавайки тялото в тялото вътрешно и външно.

Или пребивава, съзерцавайки надигането на менталните обекти (състоянията) в тялото.

Или пребивава, съзерцавайки преустановяването на менталните обекти (състояния) в тялото.

Или пребивава, съзерцавайки надигането и преустановяването на менталните обекти (състояния) в тялото.

Или още, поддържа осъзнатостта, че „Има тяло.”,

Която му е достатъчна да знае и да е наясно.

И пребивава независим, неприлепнал към нищо на този свят.

И така, монаси, монахът пребивава, съзерцавайки тялото в тялото.

  1. Четирите позиции на тялото

И още, монаси, монахът,

Когато върви, знае: „Вървене.”

Или когато стои, знае: „Стоене.”

Или когато седи, знае: „Седене.”

Или когато лежи, знае: „Лежане.”

По какъвто начин е разположено тялото му, по такъв начин го знае.

Випасана/

Проникновение

Така той пребивава, съзерцавайки тялото в тялото вътрешно.

Или пребивава, съзерцавайки тялото в тялото външно.

Или пребивава, съзерцавайки тялото в тялото вътрешно и външно.

Или пребивава, съзерцавайки надигането на менталните обекти (състоянията) в тялото.

Или пребивава, съзерцавайки преустановяването на менталните обекти (състояния) в тялото.

Или пребивава, съзерцавайки надигането и преустановяването на менталните обекти (състояния) в тялото.

Или още, поддържа осъзнатостта, че „Има тяло.”,

Която му е достатъчна да знае и да е наясно.

И пребивава независим, неприлепнал към нищо на този свят.

И така, монаси, монахът пребивава, съзерцавайки тялото в тялото.

  1. Пълна осъзнатост (сампаджаня)

И още, монаси, монахът,

Когато върви напред или назад, напълно осъзнава какво прави.

Когато гледа напред или назад, напълно осъзнава какво прави.

Когато се навежда или разтяга, напълно осъзнава какво прави.

Когато носи горната си роба, външната си роба и купата, напълно осъзнава какво прави.

Когато яде, пие, дъвче или вкусва, напълно осъзнава какво прави.

Когато  се изхожда или освобождава, напълно осъзнава какво прави.

Когато върви, стои, седи, спи или е буден, когато говори, когато мълчи, напълно осъзнава какво прави.

Випасана/

Проникновение

Така той пребивава, съзерцавайки тялото в тялото вътрешно.

Или пребивава, съзерцавайки тялото в тялото външно.

Или пребивава, съзерцавайки тялото в тялото вътрешно и външно.

Или пребивава, съзерцавайки надигането на менталните обекти (състоянията) в тялото.

Или пребивава, съзерцавайки преустановяването на менталните обекти (състояния) в тялото.

Или пребивава, съзерцавайки надигането и преустановяването на менталните обекти (състояния) в тялото.

Или още, поддържа осъзнатостта, че „Има тяло.”,

Която му е достатъчна да знае и да е наясно.

И пребивава независим, неприлепнал към нищо на този свят.

И така, монаси, монахът пребивава, съзерцавайки тялото в тялото.

Или знае некоцентрирания ум като „Неконцентриран ум”.

Или знае освободения ум като „Освободен ум”.

Или знае неосвободения ум като „Неосвободен ум”.

Випасана/

Проникновение

Така той пребивава, съзерцавайки ума в ума вътрешно,

Или пребивава, съзерцавайки ума в ума външно,

Или пребивава, съзерцавайки ума в ума и вътрешно, и външно.

Или пребивава, съзерцавайки надигането на състояния в ума,

Или пребивава, съзерцавайки отминаването на състояния в ума,

Или пребивава, съзерцавайки състояния, които се надигат и отминават в ума.

Или иначе, той запазва тази осъзнатост: „Има ум.”,

Която му е достатъчна да знае и да е наясно.

И той пребивава независим, неприлепнал към нищо на този свят.

И така, монаси, монахът пребивава, съзерцавайки ума в ума…

Пълния текст на суттата можете да изтеглите от тук в pdf.

valpalitoredek2

Advertisements

МАРАНАНУСАТИ – СЪЗЕРЦАНИЕ НА СМЪРТТА (ОСЪЗНАТОСТ)

Марананусати е една от четирите защитни медитации, наравно с Буданусати – Съзерцание върху превъзходните качества на Будата, Метта Бавана – Развиването на всемирна любов, Асубха Саня – Възприятие за нечистотиите.

 

Като духната лампа е животът, когато

nрекъснат е от изтощението на жизнената сила.

Визуализирайки как други са умрели,

човек трябва да култивира рефлексия върху смъртта.

 

В този свят дори онези същества,

които са неимоверно богати, умират.

подобно на тях и аз ще трябва да умра.

Смъртта със сигурност ще ме покоси.

 

Наистина смъртта неизменно идва

заедно със самото раждане.

Като убиец жадно се оглежда

за възможност да убие жертвата си.

 

Както слънцето изгрява само за да залезе,

съвсем така, без да спира

и вечно на ход, смъртта ни следва

само за да сложи край на живота!

 

Мехури се пукат, капки роса пресъхват,

черта, прокарана по вода, изчезва

и жертвата пада плячка на врага си.

По същия начин смъртта е вечно неизбежна!

 

Дори онези несравними Самопробудили Се,

Върховно Пробудили се

и Пробудените Отшелници,

обдарени с голяма мъдрост,

безмерни добродетели, свръхестествени сили,

огромна слава и много последователи,

дори те умират.

Какво да кажа за човек като мен?

 

Поради разнородните действия на условията,

поддържащи живота отвътре и отвън,

или поради различните беди, които го засягат,

само за миг можем да умрем!

Наистина умираме във всеки един момент.

„Съзерцанието върху смъртта, развито и често практикувано, носи голяма награда, голяма благословия, безсмъртието е негова цел и достижение.” Висудхи-Мага VІІІ

download (1)

Нов превод на Тай (Тик Нат Хан) на Новата Сърдечна Сутра, 11 септември 2014 г.

ПРОНИКНОВЕНИЕТО, КОЕТО НИ ОТВЕЖДА НА ДРУГИЯ БРЯГ

Авалокитешвара, докато практикувал проникновено

с Проникновението, което ни води на Другия Бряг,

изведнъж открил,

че всичките пет Сканди* са еднакво празни,

и с това осъзнаване

превъзмогнал цялото си неразположение.

„Слушай, Шарипутра,

това Тяло само по себе си е Празнота

и Празнотата сама по себе си е това Тяло.

Това Тяло не е друго, освен Празнота,

а Празнотата не е друго, освен това Тяло.

Същото е вярно за Чувствата,

Перцепциите, Менталните формации

и Съзнанието.

Слушай, Шарипутра,

всички феномени носят знака на Празнотата;

истинската им природа е природата

на Не-раждане и Не-смърт,

на Не-съществуване и Не-несъществуване,

на Не-замърсяване и Не-чистота,

на Не-нарастване и Не-намаляване.

Затова в Празнотата Тяло, Чувства,

Перцепции, Ментални Формации и Съзнание

не са отделно съществуващи единици.

Осемнадесетте Сфери на Феномените,

които са Шестте Сетивни Органа,

Шестте Сетивни Обекта

и Шестте Съзнания

също не са отделно съществуващи единици.

Дванадесетте брънки на Взаимообусловеното Възникване

и тяхното угасване

също не са отделно съществуващи единици.

Неразположението, Причините за неразположението,

краят на Неразположението, Пътят,

проникновението и постигането

също не са отделно съществуващи единици.

Който види това,

вече няма какво да постига.

Бодхисатвите, практикуващи Проникновението,

което ни води на Другия Бряг,

не виждат препятствия в ума си

и понеже в ума им няма препятствия,

могат да превъзмогнат всички страхове,

да унищожат всички перцепции

и да осъществят Съвършената Нирвана.

Всички Буди от минало, настояще и бъдеще

посредством практикуването на Проникновението,

което ни води на Другия Бряг,

са способни на постигането

на Автентично и Съвършено Просветление.

Затова, Шарипутра,

трябва да се знае,

че Проникновението,

което ни води На Другия Бряг,

е Велика Мантра,

най-просветляващата мантра,

най-върховната мантра,

мантра отвъд всяко сравнение;

Истинската Мъдрост, която има силата

да сложи край на всякакво страдание.

Затова нека разгласим мантра

за възхвала на Проникновението,

което ни води на Другия Бряг:

Гатай, Гатай, Парагатай, Парасамгатай, Бодхи Сваха!**

Гатай, Гатай, Парасамгатай, Бодхи Сваха!

Гатай, Гатай, Парагатай, Парасамгатай, Бодхи Сваха!“

*В текста срещаме Сканда или Сканди (Санскр.), което е транслитерация на Канда или Канди на пали. Това е характерна отлика между двете традиции – Махаяна и Хинаяна (Теравада).

**Отиваме, отиваме, отиваме отвъд, винаги отиваме отвъд, винаги ставаме Буда.

Приложен будизъм, или социално ангажиран будизъм, е понятие, което тръгва и намира своето широко приложение от този дребен, възрастен мъж с излъчване на Йода – Тик Нат Хан.

Tich Nat Hanh

Tich Nat Hanh

Той е виетнамски дзен учител на достолепната възраст от 88 години, когото Мартин Лутър Кинг нарича „Апостол на мира и не-насилието”. Другите му прозвища са „Баща на осъзнатостта”, „Другият Далай Лама” и „Дзен учителят, който пълни стадионите”.

През 60-те години преподава Сравнителни Религии в Принстън и будизъм в Колумбийския университет. През 70-те преподава в Сорбоната, създава движението „Сладък Картоф”, а после – през 1982 г. се премества в югозападна Франция и създава „Плъм Вилидж”. От аграрна ферма „Плъм Вилидж” прераства в действащ манастир, в който живеят 200 монаси постоянно, а посетителите достигат до 8000 души годишно.

В Англия днес, а и в други европейски страни набира скорост движението „Събуди Се” – Wake Up, което редовно организира флашмоб медитации на публични места.

Meditation Flashmob - Trafalgar Square, London

Meditation Flashmob – Trafalgar Square, London

Именно Тик Нат Хан е човекът, който толкова вдъхновява Джон Кабат-Зин,  че през  1979 г. да излезе в общественото пространство с една нова идея и нова дума „осъзнатост”. Тогава тръгват курсовете по MBSR (Редуциране на стреса на базата на осъзнатост). Вече ги има и онлайн.

Това бележи началото на една нова епоха, в която Дхармата си подава ръка с науката. Или иначе казано, съзерцателната мъдрост и дисциплините на съзнанието се се корелират с емпиричното познание и научната методология.

През 1987 година Далай Лама заедно с Адам Енгъл и Франсиско Варела започва един интелектуален експеримент, който сега е известен като „Mind and Life Institute” – една разрастваща се общност на учени, изследователи и съзерцатели – световни експерти в интроспекцията и медитативното обучение.

Един друг пионер в областта – д-р Ричард Дейвидсън, първоначално завършил випасана курсовете на Почитаемия Гоенка, дава обещание на Далай Лама да извади съзерцателните практики, състраданието и добрината на светло и да докаже ползите от тях за мозъка посредством невронауката. Той създава „Център за изследване на здрави умове” към университета „Уисконсин-Мадисън”  и работата му е основно свързана с пластичността на мозъка и въздействието на емоциите и съзерцателните (медитативни ) практики върху него.

А сега да се върнем 2500 години назад при Пробудения Готама, който казва: „Аз уча за страданието и за неговото преустановяване”.  Думата е „дукка” (Пали) и тя колкото означава страдание, толкова означава неудовлетворение, стрес и още куп други отрицателни състояния.

Будата не бил будист. Той бил човек, който търсел избавление от болестите, старостта и смъртта за себе си и за семейството си. И го намерил – посредством установяването на едно мета познание.

„Това е единственият път, монаси, за пречистване на съществата, за преодоляване на тъгата и воплите, за изчезването на болките и скръбта, за достигането на Благородния път, за осъществяването на Нибана и той е Четирите Основи на Осъзнатостта.”

Защото води до дълбоко познание на комплекса ум-тяло, който идентифицираме като аз.

Будизмът е религия, но преди да стане това, е бил просто учение, изведено от един радикален и прагматичен ум, от един Нео, който дава ясни указания как да се справим с матрицата на самсара.

addtext_com_MDc1MTU5NDMxNTk1

Но какво става с едно практическо ръководство, ако бъде поставено в оковите на религията?

Става добре адаптирана апликация към самсара:  „По-добре от това няма да стане.” „Приспособи се”…

Иронията е, че това е едно от малкото средства, които ни помагат да изплуваме от вечно повтарящите се модели на отреагирване по навик, от нестихващия океан на кармичните обуславяния.

Учението е сравнявано със сал. Ако сте преплували океана, спокойно можете да захвърлите сала, а не да го превръщате в икона или догма.

epigraphy

„Опознай себе си”

Това е емблематичният надпис над входа на храма на Делфийския оракул в древността. Хората тогава посещавали питията и вероятно висели на опашки пред храма, очаквайки от устата й да се отронят думи, които ще им укажат бъдещето.

Човек винаги е искал да знае какво го очаква и винаги е имало практикуващи гадатели, питии и четци на знаци, които да тълкуват плодовете на времето.

Казват, че първите петима ученици на Будата били от осемте астролози в царския двор, които разчели бъдещето му, когато се родил. Те се отказали от прехраната си на гадатели и тръгнали с Готама, заедно да търсят лек срещу терзанията и скърбите в света. Лекът бил открит и го има и днес. Не бил скрито познание – гносис. Не бил обособен като елитарна дисциплина за някакъв таен елит. Бил достъпен за всички – както за миряни, така и за монаси.

Днес подръжниците на традицията негодуват, че е изведен извън контекста на религията. Че опорочава пробуждането. Дали?

Новите подръжници на новата традиция (MBSR), пък искат да създават нова структура с ново кредо за едни свръхосъзнати суперхора. В будизма и двата случая се определят като „силабата парамаса” – привързване към правила и ритуали.

А то е като партитура на музикално произведение. Искаш да я свириш, научаваш я добре и започваш – това не те прави нито Моцарт, нито Бетовен. Просто практикуваш.

Работна дума – „осъзнатост”

Еквивалент на пали – „сати”

Корен на санскрит – „смр” – „смара“

Текстово тяло – Махасатипатана Сутта, Дигха Никая (Сатипатана Сутта)

Обучение – виж тук.

И преди да завърша, ще направя още една препратка към Ключаря от „Матрицата”. (Нали помните, и Ключаря беше програма. И Оракула също…)

Представете си, че идва Ключаря, влиза в килията на ума ни и естествено носи ключ. Ключът към свободата. Свобода от лични ментални програми, от колективни такива, от оковите на това, което ни разболява, от килията… И ние какво правим?

Взимаме ключа с благодарност, лъсваме го с благоговение и… го закачаме на стената на килията си, за да му се кланяме.

antique keys.

oldyoung

Будата обяснява човешките преживявания посредством пет агрегата (или компонента на човешката природа), а именно канди:

Материална (физическа) форма – рупа

Чувство – вейдана

Перцепция (възприятие) – саня

Ментални формации – санкара

Съзнание – виняна

„Тук петте агрегата са четирите основи за индивидуалното съществуване. Агрегатът на формата е тялото като основа за индивидуалното съществуване. Агрегатът на чувството са чувствата като основа на индивидуалното съществуване. Агрегатът на възприятието и агрегатът на менталните формации са дамма (разбирай „феномени“) като основа за индивидуалното съществуване. Агрегатът на съзнанието е умът като основа за индивидуалното съществуване.“ Петакопадеса

Всички дамми възникват чрез вниманието. Всички дамми възникват от контакта (и са обекти на познанието).

„Всички дамми представляват обекти на ума. С възникването на вниманието те се представята на ума като обекти.“ Кардунаратна

Саня (Перцепцията)

Има функцията на разпознаване, или идентификация, и представлява способността за концептуализиране.

Характеристика – забелязване, качество – разпознаване;

Превръща знака (разбирай случването, феномена) в условие за повторно забелязване.

Спомнянето, или сати, е функция на саня.

От гледна точка на Абидамма много от така наречените „спомени“ са просто концепции или идеи, базирани на конкретна перспектива за това какво се е случило в миналото. С две думи, това са погрешни схаващания, продукт на саня, асоциирани с неумело, необучено съзнание. Нашето „спомняне“ (в обичайния му вид) не отразява вярно действителното състояние на нещата.

Неблаготворното функциониране на саня (възприятието) води до концептуална пролиферация – папанча, която пречи на проникновението, от което зависи освобождението.

Четирите Сатипатана се практикуват, за да се коригира невярното функциониране на саня посредством фокусиране върху емпирични обекти без никакво концептуално пролифериране – „във видяното ще бъде само видяното…“ Или „съзерцаваме тялото в тялото“.

Резултатът от развитата осъзнатост е възприемането на чистите обекти на сетивния опит без стимулиране на ума към когнитивни вериги на реакция.

„Приятели, вследствие на окото и видимите форми, се надига зрителното съзнание. Комбинацията от трите е контактът (фасо) С контакта като условие възниква чувството – вейдана. Каквото човек чувства, това възприема. Каквото възприема, това мисли. Каквото мисли, това концептуално пролиферира. С това, което концептуално пролиферира като източник, възприемане и назоваване връхлитат човека относно минали, бъдещи и настоящи визуални форми, разпознати от окото.“ Същото се казва и за другите пет сетива)

Веднага след чувството (вейдана) процесът на перцепция става между субект и обект. Това бележи намесата на его-съзнанието, което оформя целия процес на перцепция. „Аз съм“ е коренът на назоваването, свързано с концептуалната пролиферация.

Те не скърбят по миналото, нито копнеят за бъдещето; живеят само в настоящето и затова лицата са им ведри. От копнежи за бъдещето и от скърби по миналото глупците се погубват. Като млада посечена тръстика. (S.1.10)

РАЗСЪЖДЕНИЕ

„Представете си, че трябва да носите на гърба си само това, което наистина ви трябва. Какво ще вземете? От всичко, което остане, какво ще вземете за втория курс? Ако това е всичко, което имате, как ще се чувствате?

Разсъдете, че сега имате неща – машинарийки и удобства – които не съществуваха преди десет или двадесет години. Вие и другите хора сте се справяли без тях. По същия начин ще има вещи, които след години ще се продават и ще изглеждат неустоими – но сега животът без тях е съвсем поносим. Къде е напрягането?

Когато ви споходи чувството „не е достатъчно”, запитайте се „Кога е било достатъчно?” „И кога ще бъде?”

„Всичко, което е мое, обичано и радостно, ще стане обратното, ще бъде откъснато от мен.” Вярно ли е, или не? Разсъдете, че в смъртта си не можем да вземем нищо със себе си – освен собствената си умствена нагласа. За какво искате да се държите? Какво ще е чувството, когато него го няма? Можете ли да работите върху отслабването на привързването си към него сега?”

ДЕЙСТВИЕ

Забележетe нещо, което от години седи на лавицата или книга в библиотеката, която сте чели преди години. Преместете я в друга стая или я приберете в шкаф. Какво липсва? Какво е усещането?

Следващия път, като ходите по магазините, предварително решете какво ще купувате и вземете само него. Ако нещо друго привлече вниманието ви, излезте от магазина и изчакайте няколко минути преди да решите дали да се върнете и да го вземете. Какво е усещането?

Спрете работа когато или преди енергията ви да се изчерпа. Разгледайте чувството „Още не съм свършил”. Има ли момент, когато ще сме свършили? Тренирайте се да работите в тези насоки. Бъдете готови днес да оставите недовършени проекти и вместо да се опитвате да ги завършите, прекарайте няколко минути в почистване и улесняване на работата за следващия ден или работен период.

Разсъдете, че каквото и да работите, един ден ще сте неспособни да го довършите. Какво ще стане тогава? Невъзможно ли е някой друг да заеме мястото ви или работата ви да бъде завършена от някоя друга система?

МЕДИТАЦИЯ

Застанете прави, с отпуснати, леко присвити колене, така че да не са заключени и теглото ви да е равномерно разпределено върху петите. Ръцете да висят леко встрани от тялото, отпуснете раменете и лицето. Останете така пет – шест минути, осъзнавайки, но и отпускайки порива да правите нещо, да научите нещо или да усетите нещо специално. Приемете как сте в този момент.

Ако имате повече време, минете в седеж. Един начин за култивиране на концентрация и медитативно вглъбение е да разглеждате нещата, които правите психически, без те да са необходими – като тревожене, планиране, жадуване за резултати – и да спрете да ги правите. В тандем с това, по отношение на нещата, които правите вещо и с разбиране – седенето изправени, съзерцаването на вдишването и издишването – продължавайте старателно да ги „правите” (това се превръща по-скоро в завръщане и успокояване, отколкото в нещо друго) и им се наслаждавайте.

Парами – начини за прекосяване на житейските потопи„, Аджан Сучито